тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
11.04.2010 г., 10:45 ч.

Щастлива... почти 

  Поезия » Философска
454 0 6

Фея пролетна плитка е сплела

от мечти - сбъднати дарове,

тайни пазила е, сврени

и години галени ласкаво.

 

Ти, тъга, отивай си вече,

аз пожертвах самотата,

твоето място, знай, е заето -

цвят е тронът на сърцето.

 

Литва с весел тон сълзата,

фея е окъпала очите,

пеперуда станала душата,

пак щастлива сякаш е... почти.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво стихотворение, Мариолче...
    радвам ти се, с обич.
  • Ех, това почти да го нямаше! Поздрав!
  • "пеперуда станала душата" Много хубаво!
  • Благодаря, Белла, Виле, Доче!
    Наистина все го гоним това щастие!
    Целувки от мен!
  • "пеперуда станала душата,

    пак щастлива сякаш е... почти."

    Душата никога съвсем не е щастлива.
    Подобно пеперудите от цвят на цвят
    прелита, търси нещо, все не го открива.
    Защото е във нея затова...
  • Сълзата отстъпва място на полета на душата...Тъгата си отива!Идва надеждата!Поздрави!
Предложения
: ??:??