Фея пролетна плитка е сплела
от мечти - сбъднати дарове,
тайни пазила е, сврени
и години галени ласкаво.
Ти, тъга, отивай си вече,
аз пожертвах самотата,
твоето място, знай, е заето -
цвят е тронът на сърцето.
Литва с весел тон сълзата,
фея е окъпала очите,
пеперуда станала душата,
пак щастлива сякаш е... почти.
© Мариола Томова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
