Фея пролетна плитка е сплела
от мечти - сбъднати дарове,
тайни пазила е, сврени
и години галени ласкаво.
Ти, тъга, отивай си вече,
аз пожертвах самотата,
твоето място, знай, е заето -
цвят е тронът на сърцето.
Литва с весел тон сълзата,
фея е окъпала очите,
пеперуда станала душата,
пак щастлива сякаш е... почти.
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
