25 апр. 2009 г., 20:52

Щастливи бяхме

Поэзия » Другая

1.4K 0 5

От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.

Досети се и ми поиска прошка,
защото си с характер благ и мил.
Във сложната житейска въртележка
„специалната” жена си наранил.

„Жената на живота” ти я няма...
Надявам се да не е проблем, нали?
Различно е – животът продължава
в компания на „другите” жени.

Но ний сме вече зрели, мъдри хора.
Щастливи бяхме, не ще го отречем,
трупана с годините умора -
не е причина клона да сечем.

Приятелството ни е трайно, знаем,
друг вариант не може да изберем.
Топлина търсим, макар и назаем,
защото ни чака студеният ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LadySJ (Снежина Айдарова)

Най-истинската раздяла е да си тръгнеш без болка! Браво!

2012-01-20T21:23:06+02:00
vanicheto (Ваня Василева)

А аз мисля, ако позволите, че силата е в това да си тръгнеш от там, където любовта е въздъхнала след бурна и огнена страст и е издъхнала...А в приятелство след това, аз нещо не вярвам...Поздравления за стиха и преодоления страх от студения ден!

2009-05-30T08:35:00+03:00
FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

Дими, поздравления за написаното! Тъжно, болезнено, но "Приятелството ни е трайно..." Нещо скъпо остава... Поздрави!

2009-04-28T22:22:46+03:00
dimi49 (Димка Първанова)

Благодаря за оценката и коментара,защото ми е нужна подкрепа в плахите ми опити да пиша стихове.

2009-04-26T15:25:09+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

... понякога животът ни е низ от затворени врати.. , но всъщност това означава, че си имала смелостта да ги отваряш , преди това..

2009-04-26T13:35:15+03:00