dimi49 (Димка Първанова) dimi49 (Димка Първанова)
48
Apr 25, 2009, 8:52 PM

Щастливи бяхме

  Poetry » Other
1.4K 0 5

От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.

Досети се и ми поиска прошка,
защото си с характер благ и мил.
Във сложната житейска въртележка
„специалната” жена си наранил.

„Жената на живота” ти я няма...
Надявам се да не е проблем, нали?
Различно е – животът продължава
в компания на „другите” жени.

Но ний сме вече зрели, мъдри хора.
Щастливи бяхме, не ще го отречем,
трупана с годините умора -
не е причина клона да сечем.

Приятелството ни е трайно, знаем,
друг вариант не може да изберем.
Топлина търсим, макар и назаем,
защото ни чака студеният ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димка Първанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • LadySJ (Снежина Айдарова)
    LadySJ (Снежина Айдарова)
    Най-истинската раздяла е да си тръгнеш без болка! Браво!
  • vanicheto (Ваня Василева)
    vanicheto (Ваня Василева)
    А аз мисля, ако позволите, че силата е в това да си тръгнеш от там, където любовта е въздъхнала след бурна и огнена страст и е издъхнала...А в приятелство след това, аз нещо не вярвам...Поздравления за стиха и преодоления страх от студения ден!
  • FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
    FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
    Дими, поздравления за написаното! Тъжно, болезнено, но "Приятелството ни е трайно..." Нещо скъпо остава... Поздрави!
  • dimi49 (Димка Първанова)
    dimi49 (Димка Първанова)
    Благодаря за оценката и коментара,защото ми е нужна подкрепа в плахите ми опити да пиша стихове.
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    ... понякога животът ни е низ от затворени врати.. , но всъщност това означава, че си имала смелостта да ги отваряш , преди това..

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0