Щастливи бяхме
От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.
Досети се и ми поиска прошка,
защото си с характер благ и мил.
Във сложната житейска въртележка
„специалната” жена си наранил.
„Жената на живота” ти я няма...
Надявам се да не е проблем, нали?
Различно е – животът продължава
в компания на „другите” жени.
Но ний сме вече зрели, мъдри хора.
Щастливи бяхме, не ще го отречем,
трупана с годините умора -
не е причина клона да сечем.
Приятелството ни е трайно, знаем,
друг вариант не може да изберем.
Топлина търсим, макар и назаем,
защото ни чака студеният ден...
© Димка Първанова All rights reserved.
