4 янв. 2011 г., 21:46

Щастливи по брега

664 0 0

       Щастливи по брега

С теб съм, а за друг си мисля.
Тази среща раздира ме на две.
Тъй естествено щастлив си с мен.
Аз за помощ моля звездното небе.

Истината трябва да ти кажа.
Откровена ще съм - много ме е страх.
Да те нараня не искам - но не вярвам.
Влюбена бях и любов преживях.

Не искам да запълваш празнотата.
Страхът ми трябва да е победен.
Когато гали ме ръката твоя,
да чувствам тръпки, ти част да си от мен.

Срещите наши вяра ми дават.
Ставам по-силна, по-смела в любовта.
Зная, твърдо докрай ще я браня.
Но ще разбереш ли ти искреността?

Ще пробвам! Вече съм решила.
Усилието - то е моята свобода.
В очите искам да те гледам.
Двама да вървим щастливи по брега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....