Jan 4, 2011, 9:46 PM

Щастливи по брега

  Poetry » Love
667 0 0

       Щастливи по брега

С теб съм, а за друг си мисля.
Тази среща раздира ме на две.
Тъй естествено щастлив си с мен.
Аз за помощ моля звездното небе.

Истината трябва да ти кажа.
Откровена ще съм - много ме е страх.
Да те нараня не искам - но не вярвам.
Влюбена бях и любов преживях.

Не искам да запълваш празнотата.
Страхът ми трябва да е победен.
Когато гали ме ръката твоя,
да чувствам тръпки, ти част да си от мен.

Срещите наши вяра ми дават.
Ставам по-силна, по-смела в любовта.
Зная, твърдо докрай ще я браня.
Но ще разбереш ли ти искреността?

Ще пробвам! Вече съм решила.
Усилието - то е моята свобода.
В очите искам да те гледам.
Двама да вървим щастливи по брега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....