4.01.2011 г., 21:46

Щастливи по брега

666 0 0

       Щастливи по брега

С теб съм, а за друг си мисля.
Тази среща раздира ме на две.
Тъй естествено щастлив си с мен.
Аз за помощ моля звездното небе.

Истината трябва да ти кажа.
Откровена ще съм - много ме е страх.
Да те нараня не искам - но не вярвам.
Влюбена бях и любов преживях.

Не искам да запълваш празнотата.
Страхът ми трябва да е победен.
Когато гали ме ръката твоя,
да чувствам тръпки, ти част да си от мен.

Срещите наши вяра ми дават.
Ставам по-силна, по-смела в любовта.
Зная, твърдо докрай ще я браня.
Но ще разбереш ли ти искреността?

Ще пробвам! Вече съм решила.
Усилието - то е моята свобода.
В очите искам да те гледам.
Двама да вървим щастливи по брега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...