30 мая 2009 г., 11:05

Ще...

990 0 31

Ще чуваш стъпките ми още
отекващи в далечината,
ще бъда в скучните ти нощи
мираж и тръпка тъй позната.
Ще искаш утре да не съмне,
да чуруликам с нежен глас
от страст душата ти да тръпне
и да умираш във екстаз!

Ще виждаш в сънищата мене
по цели нощи ще стоиш,
от спомени по миналото време
изобщо няма да заспиш!
Ще идвам като самодива
да наруша спокойният ти сън
,

с косите си ще те покривам
и няма да те пусна вън!
Ще бъда огнена стихия
с дъха си целия да те стопя,
навсякъде ще те откривам,

ще бъда демон във жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Огън си!!!
    Страхотен стих!
  • Това е целта Вики, да запушат мъжки глави.
  • Благодаря ви за веселите коментари!
    Батко, той сам си разкапсулова лагерите.Някак си неусетно.
  • Дай Боже на всеки мъж покрив от такава коса!!! А за лагерите на човечеца няма страшно. Повече проблеми - ако лагерите са капсуловани!
  • Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...