29 янв. 2025 г., 05:38

Ще!

560 6 7

И пак ще избуи денят

за бесило...И за корени.

А кръстовете ще тъжат

непомилвани от спомени.

 

В тунелите на съдното

лепкавата плазма на греха

ще затанцува сбъднато

в жилава прегръдка със страха.

 

В сонати на очакване

стъкленият мрак вина ще е.

И ще зашепнат тайните

с виното, молитва и перце.

 

Времето в протуберанси

ще прегърне миг от нежността

в прах- възкръснали нюанси

от утробата на светостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Маестро! За хубавия коментар и за любими!
    Благодаря за любими, Юрка!
  • И аз вярвам в това "Ще", Иви и много хубаво си го казала. Но за да се случи нещо в тази страна, трябва първо комунистите сурово да бъдат наказани, а не "да поемат вината с мезета".
    Дай Боже Путин да падне в Русия и това да доведе до верижна реакция срещу червените вампири в целия Източен блок. Друг начин за катарзис е немислим /според мен/.
    Поздравление за стиха!
  • Благодаря ти, Скити!
    Нищо не се губи...
  • Стойчо е прав, звучи пророчески!
    Много ми хареса!
  • Стойчо, Мини, благодаря ви!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...