И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното
лепкавата плазма на греха
ще затанцува сбъднато
в жилава прегръдка със страха.
В сонати на очакване
стъкленият мрак вина ще е.
И ще зашепнат тайните
с виното, молитва и перце.
Времето в протуберанси
ще прегърне миг от нежността
в прах- възкръснали нюанси
от утробата на светостта.
© Ивита All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
