И пак ще избуи денят
за бесило...И за корени.
А кръстовете ще тъжат
непомилвани от спомени.
В тунелите на съдното
лепкавата плазма на греха
ще затанцува сбъднато
в жилава прегръдка със страха.
В сонати на очакване
стъкленият мрак вина ще е.
И ще зашепнат тайните
с виното, молитва и перце.
Времето в протуберанси
ще прегърне миг от нежността
в прах- възкръснали нюанси
от утробата на светостта.
© Ивита Всички права запазени
Благодаря за любими, Юрка!