29.01.2025 г., 5:38

Ще!

555 6 7

И пак ще избуи денят

за бесило...И за корени.

А кръстовете ще тъжат

непомилвани от спомени.

 

В тунелите на съдното

лепкавата плазма на греха

ще затанцува сбъднато

в жилава прегръдка със страха.

 

В сонати на очакване

стъкленият мрак вина ще е.

И ще зашепнат тайните

с виното, молитва и перце.

 

Времето в протуберанси

ще прегърне миг от нежността

в прах- възкръснали нюанси

от утробата на светостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маестро! За хубавия коментар и за любими!
    Благодаря за любими, Юрка!
  • И аз вярвам в това "Ще", Иви и много хубаво си го казала. Но за да се случи нещо в тази страна, трябва първо комунистите сурово да бъдат наказани, а не "да поемат вината с мезета".
    Дай Боже Путин да падне в Русия и това да доведе до верижна реакция срещу червените вампири в целия Източен блок. Друг начин за катарзис е немислим /според мен/.
    Поздравление за стиха!
  • Благодаря ти, Скити!
    Нищо не се губи...
  • Стойчо е прав, звучи пророчески!
    Много ми хареса!
  • Стойчо, Мини, благодаря ви!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...