11 июл. 2024 г., 17:59

Ще бъда (стихотворение на майка ми)

746 1 0

Оставам,

ще бъда тук до тебе, не плачи,

в лазура тих на твоите очи,

ще бъда във ума и във сърцето.

Оставам, но те моля, не плачи!

Ще бъда

във утринните слънчеви лъчи,

на есенните залези в небето.

За тебе ще се моля, ще съм там

дори когато мислиш, че си сам!

 

Ще бъда във прегръдка на жена,

в усмивките на вашите деца,

във багрите на спомена щастлив,

когато замълчиш.

Оставам и те моля, не плачи!

Ще бъда

в картина, песен, музика и смях,

каквато съм сега, каквато бях.

Оставам във ума и във сърцето.

Ще бъда с вас завинаги, момчета!

 

***

 

Написано в даден момент преди 19.07.2017 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...