Jul 11, 2024, 5:59 PM

Ще бъда (стихотворение на майка ми)

  Poetry » Other
745 1 0

Оставам,

ще бъда тук до тебе, не плачи,

в лазура тих на твоите очи,

ще бъда във ума и във сърцето.

Оставам, но те моля, не плачи!

Ще бъда

във утринните слънчеви лъчи,

на есенните залези в небето.

За тебе ще се моля, ще съм там

дори когато мислиш, че си сам!

 

Ще бъда във прегръдка на жена,

в усмивките на вашите деца,

във багрите на спомена щастлив,

когато замълчиш.

Оставам и те моля, не плачи!

Ще бъда

в картина, песен, музика и смях,

каквато съм сега, каквато бях.

Оставам във ума и във сърцето.

Ще бъда с вас завинаги, момчета!

 

***

 

Написано в даден момент преди 19.07.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...