Jul 11, 2024, 5:59 PM

Ще бъда (стихотворение на майка ми)

  Poetry » Other
744 1 0

Оставам,

ще бъда тук до тебе, не плачи,

в лазура тих на твоите очи,

ще бъда във ума и във сърцето.

Оставам, но те моля, не плачи!

Ще бъда

във утринните слънчеви лъчи,

на есенните залези в небето.

За тебе ще се моля, ще съм там

дори когато мислиш, че си сам!

 

Ще бъда във прегръдка на жена,

в усмивките на вашите деца,

във багрите на спомена щастлив,

когато замълчиш.

Оставам и те моля, не плачи!

Ще бъда

в картина, песен, музика и смях,

каквато съм сега, каквато бях.

Оставам във ума и във сърцето.

Ще бъда с вас завинаги, момчета!

 

***

 

Написано в даден момент преди 19.07.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...