11 jul 2024, 17:59

Ще бъда (стихотворение на майка ми)

  Poesía » Otra
766 1 0

Оставам,

ще бъда тук до тебе, не плачи,

в лазура тих на твоите очи,

ще бъда във ума и във сърцето.

Оставам, но те моля, не плачи!

Ще бъда

във утринните слънчеви лъчи,

на есенните залези в небето.

За тебе ще се моля, ще съм там

дори когато мислиш, че си сам!

 

Ще бъда във прегръдка на жена,

в усмивките на вашите деца,

във багрите на спомена щастлив,

когато замълчиш.

Оставам и те моля, не плачи!

Ще бъда

в картина, песен, музика и смях,

каквато съм сега, каквато бях.

Оставам във ума и във сърцето.

Ще бъда с вас завинаги, момчета!

 

***

 

Написано в даден момент преди 19.07.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...