Оставам,
ще бъда тук до тебе, не плачи,
в лазура тих на твоите очи,
ще бъда във ума и във сърцето.
Оставам, но те моля, не плачи!
Ще бъда
във утринните слънчеви лъчи,
на есенните залези в небето.
За тебе ще се моля, ще съм там
дори когато мислиш, че си сам!
Ще бъда във прегръдка на жена,
в усмивките на вашите деца,
във багрите на спомена щастлив,
когато замълчиш.
Оставам и те моля, не плачи!
Ще бъда
в картина, песен, музика и смях,
каквато съм сега, каквато бях.
Оставам във ума и във сърцето.
Ще бъда с вас завинаги, момчета!
***
Написано в даден момент преди 19.07.2017 г.
© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados