Ще бъде истинска след сто лета
Сърцето, натрошеното, в душата
ще скътам със последни сили аз.
И словото във мислите, без глас,
е ориста ми вече на Земята.
Илюзия били са и крилата,
стопяват се перата им завчас.
Във митовете върна се Пегас
и толкова далеч са небесата.
Дори за миг не спрях да те обичам
и в болката си пак не ще се спра.
Мечтите откровени не разбра
и днес на фантазьор лъжлив приличам.
Сега съм сам, защото любовта
ще бъде истинска след сто лета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
