Сърцето, натрошеното, в душата
ще скътам със последни сили аз.
И словото във мислите, без глас,
е ориста ми вече на Земята.
Илюзия били са и крилата,
стопяват се перата им завчас.
Във митовете върна се Пегас
и толкова далеч са небесата.
Дори за миг не спрях да те обичам
и в болката си пак не ще се спра.
Мечтите откровени не разбра
и днес на фантазьор лъжлив приличам.
Сега съм сам, защото любовта
ще бъде истинска след сто лета.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
