Ще бъде, обич моя
До есента е още рано,
в мен зрее гроздова тъга
и чувам - още от сега,
проплаква някъде пиано.
И ще е септемврийска вечер,
и в миг, от бъдното предречен,
ще спре светът да се върти,
ще бъдем двама. Аз и ти.
Луна на голото ми рамо
ще цъфне - хризантемов цвят,
безсъниците ще заспят,
пианото ще стихне нямо.
От сова песничка без думи –
ще грейне обич помежду ни.
Дъждът ще плисне ненадеен
и гроздов сок ще ни налее.
Ще бъде, обич моя.. Да, но...
До есента е още рано...
https://youtu.be/hwZNL7QVJjE?si=PCkKd1HkzUjQQUnf
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
