Ще бъде Пролет
От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет
и тоя пек обвил за миг света.
Мечта, която ме понесе в полет –
в реалност ли съм, в мистика, в игра?
Във вените гореща кръв бушува
и вятърът попътен е за мен.
Сърцето бие - радостно лудува
в обятия на нежно топъл ден.
Зеленото земята ще обвие,
ята ще носят свежа буйна глъч.
Ех, пролет моя, нека се напия
от лустрото на всеки грейнал лъч!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
Как добре ми дойде само! 
