Ще бъде Пролет
От Слънцето ли или ми се струва? –
в отблясъци фриволно стъпвам аз.
Не се научих, как да се преструвам,
затуй сега се смея с искрен глас.
На тази подранила дръзка пролет
и тоя пек обвил за миг света.
Мечта, която ме понесе в полет –
в реалност ли съм, в мистика, в игра?
Във вените гореща кръв бушува
и вятърът попътен е за мен.
Сърцето бие - радостно лудува
в обятия на нежно топъл ден.
Зеленото земята ще обвие,
ята ще носят свежа буйна глъч.
Ех, пролет моя, нека се напия
от лустрото на всеки грейнал лъч!
© Данаил Таков All rights reserved.
Как добре ми дойде само! 
