17 окт. 2014 г., 21:28

Ще дойда, Мамо

578 0 3

Нарамил

кръста си на рамо,

при теб

ще дойда скоро, Мамо!

Ще дойда

горе в твойта къща,

където

си една и съща.

Че тука

вече сме различни

и всеки

търси сметки лични.

И няма

ги добрите нрави

със връзки

смислени и здрави.

Народът

плаче, пее, псува

и дните

черни си рисува

със въглен

в стинало огнище,

в платно

от смачкано стърнище...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развълнува ме...
  • Благодаря, Стойна, за коментара и за оценката!
    радвам се че хареса!Поздрави и от мен и хубав ден!
  • Никола, много истинско стихотворение си написал, както всики път!
    Поздравявам те и спокоен ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...