17 окт. 2014 г., 21:28

Ще дойда, Мамо

580 0 3

Нарамил

кръста си на рамо,

при теб

ще дойда скоро, Мамо!

Ще дойда

горе в твойта къща,

където

си една и съща.

Че тука

вече сме различни

и всеки

търси сметки лични.

И няма

ги добрите нрави

със връзки

смислени и здрави.

Народът

плаче, пее, псува

и дните

черни си рисува

със въглен

в стинало огнище,

в платно

от смачкано стърнище...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развълнува ме...
  • Благодаря, Стойна, за коментара и за оценката!
    радвам се че хареса!Поздрави и от мен и хубав ден!
  • Никола, много истинско стихотворение си написал, както всики път!
    Поздравявам те и спокоен ден!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...