Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда
горе в твойта къща,
където
си една и съща.
Че тука
вече сме различни
и всеки
търси сметки лични.
И няма
ги добрите нрави
със връзки
смислени и здрави.
Народът
плаче, пее, псува
и дните
черни си рисува
със въглен
в стинало огнище,
в платно
от смачкано стърнище...
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
