1 окт. 2010 г., 19:57

Ще дойде дъждът

888 0 2

 

 

Ще дойде дъждът.

Ще измие

въздишките.

Странни,

новородни лъчи

ще проблясват

в откритите рани...

И ще търсят кръвта -

от самото

бездънно

начало...

Там, където

си сам

и където

всичко е спряло...

И ще тръгна

оттам -

от на първата капка

следата...

И ще зная защо

се отваря

и хлопва

вратата...

И тогаз ще приема

своята тленност

без злоба...

Ще съм истинска

винаги.

Вечна да бъда -

не мога...!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Папазикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...