Лети, лети от дъжд на есен,
раздипляй мокрия шумак.
Животът ми, тъй както беше песен,
притихна в есенния мрак.
И взел на прицел своя ден пореден
крещя - под куполите на света...
Защо, защо да не погледнем
за миг поне във своята душа!
Да бъде мир и хляб, и сол, и вяра,
и глътка грях във утринна роса -
не е ли този свят за обич,
протегнал в космоса невидима ръка? ...