Aug 30, 2021, 2:59 PM  

Ще загреба любов, за да ви дам

  Poetry
1.4K 0 2

Лети, лети от дъжд на есен, 
раздипляй мокрия шумак. 
Животът ми, тъй както беше песен, 
притихна в есенния мрак.

 

И взел на прицел своя ден пореден
крещя - под куполите на света...
Защо, защо да не погледнем
за миг поне във своята душа!

 

Да бъде мир и хляб, и сол, и вяра, 
и глътка грях във утринна роса -
не е ли този свят за обич, 
протегнал в космоса невидима ръка? 

 

От ден на ден все повече умирам,
и все по-близо съм до там,
където с шепи от всемира
ще загреба любов, за да ви дам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...