Aug 30, 2021, 2:59 PM  

Ще загреба любов, за да ви дам 

  Poetry
977 0 2

Лети, лети от дъжд на есен, 
раздипляй мокрия шумак. 
Животът ми, тъй както беше песен, 
притихна в есенния мрак.

 

И взел на прицел своя ден пореден
крещя - под куполите на света...
Защо, защо да не погледнем
за миг поне във своята душа!

 

Да бъде мир и хляб, и сол, и вяра, 
и глътка грях във утринна роса -
не е ли този свят за обич, 
протегнал в космоса невидима ръка? 

 

От ден на ден все повече умирам,
и все по-близо съм до там,
където с шепи от всемира
ще загреба любов, за да ви дам.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??