ЩЕ ИМА ЛИ?
Щастливи сте, мамо и тате,
имали сте кой да ви изпрати,
гроба ви да посети,
цветя да посади,
свещица кой да ви запали...
А мене?
Кой ще ме пожали?
Мене кой ще ме запомни?
Кой сълза за мене ще пророни,
кой свещица ще запали
и за мен ще се помоли?
Ни сестрица имам, нито брат,
сам-самичка съм на този свят.
2012 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стефанова Все права защищены
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
