Ще литна, бе!
Ще литна, бе!
/ по Юличь /
Всички се тикат Нагоре, към стратосферата...
Моята Душа се страхува от височина...
Здраво е хваната за Дома, за Работата, за Вярата...
Крилете са просто така, за Красота...
Прекрасни са на слънцето в лъчите!
Блестят, на всичко и на всичките напук!
Написано с бележка на джамлъчето:
Моята Душа не живее тук!
Страхливка... Още молко и ще си иде...
Във ятото изгаря от Разсвета...
Бои се... Някой да не я обиди...
Викам ù: - Лети! А тя пък: - Не-е-е-е!
Аз пусках я. Не щеше. Не летеше.
- Вдигни крилете! Гледай висините!
А после търсех... В миналото... Беше...
Сега снежинки сипят се в косите...
Душата ми се хили и нагъва домати
и ангелите дразни, като пи...
- Какъв е тоя разговор!?! Егати...
Ще литна, бе! Ти най-напред умри!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
Много ми хареса стихотворението ти,сльнчев ден!
