Ще литна, бе!

/ по Юличь /

Всички се тикат Нагоре, към стратосферата...
Моята Душа се страхува от височина...
Здраво е хваната за Дома, за Работата, за Вярата...
Крилете са просто така, за Красота...

Прекрасни са на слънцето в лъчите!
Блестят, на всичко и на всичките напук!
Написано с бележка на джамлъчето:
Моята Душа не живее тук!

Страхливка... Още молко и ще си иде...
Във ятото изгаря от Разсвета...
Бои се... Някой да не я обиди...
Викам ù: - Лети! А тя пък: - Не-е-е-е!

Аз пусках я. Не щеше. Не летеше.
- Вдигни крилете! Гледай висините!
А после търсех... В миналото... Беше...
Сега снежинки сипят се в косите...

Душата ми се хили и нагъва домати
и ангелите дразни, като пи...
- Какъв е тоя разговор!?! Егати...
Ще литна, бе! Ти най-напред умри!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Masha13 (Мария Шандуркова)

2010-09-30T11:32:42+03:00

Интересно смесваш лириката с хумора! Допадна ми!
stenli499 (Станислава)

2010-09-25T10:06:59+03:00

Душата знае какво да прави...някой ден.Ти не я учи.Много ми хареса стихотворението ти,сльнчев ден!
rajsun (Райчо Русев)

2010-09-25T07:57:29+03:00

!
Eia (Росица Танчева)

2010-09-25T07:24:24+03:00

Стой, спри се!)))
Поздрав!
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-24T23:46:29+03:00

Замисли ме и ме усмихна, Земеделецо!
Поздрав!
adiveil (Нина)

2010-09-24T22:43:28+03:00