В съня ти бездомна ще дойда,
когато нощта се разлиства
и рони звездите със пръсти,
в душата ми буря поройна.
И няма да бъда свенлива,
дори със сърце натежало
и мокро лице побеляло,
отново ще бъда красива!
С устни по теб ще танцувам,
тихо ще шепна “Обичам те!“,
съмнения пак ще събличам,
в чувства пенливи ще плувам.
От съня със теб ще си тръгна,
ти трън във сърцето ще бъдеш
и ще ме болиш, ще раняваш,
но Обич, не ще те изтръгна!
© Евгения Георгиева Все права защищены