31 янв. 2019 г., 01:04

Ще ме гледаш отстрани

1.1K 1 0

Ще ме гледаш отстрани,
ще идват спомени.
Ще съжаляваш, че ме нарани.
Ще останат в очите ти сълзи.


Погледът ти сломен остана,
с мисълта какво направи.
Да нараняваш не престана.
Бъдещето наше, загърби и остави.


Това ли е начина за теб,
с мълчание проблем да разрешаваш?
Със сърце студено като лед.

Мен недей да убеждаваш.

 

Ще ме гледаш от страни.
Ще идват спомени.
Ще разбереш, как ме нарани.
Ще си отида, от теб завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...