Ще ме гледат учудено
(в квартала ме знаят и псетата),
ако изтичам в омая,
и ти почукам, клетата,
да си поискам билето -
неопитано снощи.
Мислех го за сладникаво,
даже от скука измислено.
Сляпа ли бях, глуха ли -
кой ме прокле без време?
С косите си ще го завържа
и ще нагазя в дълбокото.
И да срещна пирани,
ще им хвърля очите си.
Ако си още истински,
опипом ще те позная.
© Христина Комаревска Все права защищены