Ще ме гледат учудено
(в квартала ме знаят и псетата),
ако изтичам в омая,
и ти почукам, клетата,
да си поискам билето -
неопитано снощи.
Мислех го за сладникаво,
даже от скука измислено.
Сляпа ли бях, глуха ли -
кой ме прокле без време?
С косите си ще го завържа
и ще нагазя в дълбокото.
И да срещна пирани,
ще им хвърля очите си.
Ако си още истински,
опипом ще те позная.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
