Ще ме гледат учудено
(в квартала ме знаят и псетата),
ако изтичам в омая,
и ти почукам, клетата,
да си поискам билето -
неопитано снощи.
Мислех го за сладникаво,
даже от скука измислено.
Сляпа ли бях, глуха ли -
кой ме прокле без време?
С косите си ще го завържа
и ще нагазя в дълбокото.
И да срещна пирани,
ще им хвърля очите си.
Ако си още истински,
опипом ще те позная.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
