28 янв. 2011 г., 12:56

Ще ме намериш ли

965 0 1

Загубих се някъде назад по пътя,

една мечта преследвах,

едно момче догонвах.

Но изплъзваше се той бавно

и не можех да намеря следите.

Загубих се, потъна в мъка,

търсеща това, което не може да се намери,

искаща това,  което не може да се получи.

Седях сама на земята, плачеща, викаща.

Нямаше кой да ме чуе.

Единствено тъгата ми беше другар,

а мракът зловещ, плачеше с мен.

Загубих се някъде назад по пътя,

щях ли да те видя отново,

щях ли да живея?

Ще се върне ли щастието в очите ми,

ще видя ли отново лъчите на слънцето?

Ще ме намериш ли, ще живея ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...