28 янв. 2011 г., 12:56

Ще ме намериш ли

963 0 1

Загубих се някъде назад по пътя,

една мечта преследвах,

едно момче догонвах.

Но изплъзваше се той бавно

и не можех да намеря следите.

Загубих се, потъна в мъка,

търсеща това, което не може да се намери,

искаща това,  което не може да се получи.

Седях сама на земята, плачеща, викаща.

Нямаше кой да ме чуе.

Единствено тъгата ми беше другар,

а мракът зловещ, плачеше с мен.

Загубих се някъде назад по пътя,

щях ли да те видя отново,

щях ли да живея?

Ще се върне ли щастието в очите ми,

ще видя ли отново лъчите на слънцето?

Ще ме намериш ли, ще живея ли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...