Загубих се някъде назад по пътя,
една мечта преследвах,
едно момче догонвах.
Но изплъзваше се той бавно
и не можех да намеря следите.
Загубих се, потъна в мъка,
търсеща това, което не може да се намери,
искаща това, което не може да се получи.
Седях сама на земята, плачеща, викаща.
Нямаше кой да ме чуе.
Единствено тъгата ми беше другар,
а мракът зловещ, плачеше с мен.
Загубих се някъде назад по пътя,
щях ли да те видя отново,
щях ли да живея?
Ще се върне ли щастието в очите ми,
ще видя ли отново лъчите на слънцето?
Ще ме намериш ли, ще живея ли...
© Лора Йорданова Всички права запазени