Ще ме намериш... във вятъра!
Когато листата потръпнат
и дъха ти отвее луната,
нозете нагоре отхвръкват
и сграбчвам с косите земята.
Очите изпиват огъня цял,
приспан в дебрите на стотици вулкани
и забравям страха стар и вял,
чудеса са в ръцете събрани.
А ти... застани върху слънцето
и с шепи ме сбирай в гърдите си нежни.
Нека заедно посрещнем утрото
върху залези и изгреви безбрежни...
Ще ме намериш... във вятъра лек.
Само отвори душата си за мен.
Никой от тебе не може да бъде далеко,
ако дава смисъл на всеки твой ден.
и дъха ти отвее луната,
нозете нагоре отхвръкват
и сграбчвам с косите земята.
Очите изпиват огъня цял,
приспан в дебрите на стотици вулкани
и забравям страха стар и вял,
чудеса са в ръцете събрани.
А ти... застани върху слънцето
и с шепи ме сбирай в гърдите си нежни.
Нека заедно посрещнем утрото
върху залези и изгреви безбрежни...
Ще ме намериш... във вятъра лек.
Само отвори душата си за мен.
Никой от тебе не може да бъде далеко,
ако дава смисъл на всеки твой ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
Знаеш,че те обичам { } Стиха ти е прекрасен - като теб самата ^^
