Когато листата потръпнат
и дъха ти отвее луната,
нозете нагоре отхвръкват
и сграбчвам с косите земята.
Очите изпиват огъня цял,
приспан в дебрите на стотици вулкани
и забравям страха стар и вял,
чудеса са в ръцете събрани.
А ти... застани върху слънцето
и с шепи ме сбирай в гърдите си нежни.
Нека заедно посрещнем утрото
върху залези и изгреви безбрежни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up