Aug 26, 2007, 7:31 PM

Ще ме намериш... във вятъра! 

  Poetry
1337 0 10
Когато листата потръпнат
и дъха ти отвее луната,
нозете нагоре отхвръкват
и сграбчвам с косите земята.

Очите изпиват огъня цял,
приспан в дебрите на стотици вулкани
и забравям страха стар и вял,
чудеса са в ръцете събрани.

А ти... застани върху слънцето
и с шепи ме сбирай в гърдите си нежни.
Нека заедно посрещнем утрото
върху залези и изгреви безбрежни...

Ще ме намериш... във вятъра лек.
Само отвори душата си за мен.
Никой от тебе не може да бъде далеко,
ако дава смисъл на всеки твой ден.


© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??