Ще ме обичаш ли още когато
времето остави своя отпечатък
по мен, и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?
Ще ме обичаш ли още когато
морно към теб протягам ръка, и вместо
парещо тяло...
докосваш студената есен-жена?
Ще ме обичаш ли още когато
живота с последни ласки ме обгръща
и едничката ни радост - децата,
към свидната ни младост ни връщат? ...