Ще ме търсиш вечер под звездите,
ще ме търсиш, ала мене няма да ме има.
Луната пак ще грее в нощта,
ще поглеждаш нашта пейка край брега,
ала тъй самотна е сега!
Ще ме търсиш,
ала мене няма да ме има,
аз ще бъда надалеч.
Ще бъда в Рая, мило,
облечена в бяло, с венец от рози в коса...
Ще бъда там, любими.
Ще те гледам от далеч.
Ще ти се радвам, без да чувствам самота.
Ще усетиш празнота.
Ще ме търсиш в нощта,
душата ти ще вика,
ще ме вика, любовта!
Но няма как да върнеш пролетта!
И помни, любими,
душата и сърцето ми са твои,
дори да го отричаш ти.
Може би ще те боли,
ала всичко ще отмине,
ще остане само празнота
там, където беше моята душа.
© Нели Вичева Все права защищены