Oct 6, 2007, 10:29 PM

Ще ме търсиш

  Poetry
2.3K 0 4
 

Ще ме търсиш вечер под звездите,

ще ме търсиш, ала мене няма да ме има.

Луната пак ще грее в нощта,

ще поглеждаш нашта пейка край брега,

ала тъй самотна е сега!

Ще ме търсиш,

ала мене няма да ме има,

аз ще бъда надалеч.

Ще бъда в Рая, мило,

облечена в бяло, с венец от рози в коса...

Ще бъда там, любими.

Ще те гледам от далеч.

Ще ти се радвам, без да чувствам самота.

Ще усетиш празнота.

Ще ме търсиш в нощта,

душата ти ще вика,

ще ме вика, любовта!

Но няма как да върнеш пролетта!

И помни, любими,

душата и сърцето ми са твои,

дори да го отричаш ти.

Може би ще те боли,

ала всичко ще отмине,

ще остане само празнота

там, където беше моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хора питат, защо пишете все тъжни неща, но нима не са именно тъжните стихове коите се получават най красиви? Поздрави, не само за това, и другите прочетох. Аплодисмент
  • Продължавай да пишеш...Този стих ми хареса най-много от другите два.
    Да тъжно ти е и ти се иска да си в Рая.Само че рая е тук на земята...
    И когато откриеш истинската любов ще го намериш.Не може без тъгата,защото тя е черния фон на радостта,но запомни че когато много те боли и страдаш за някаква любов,наистина си я открила ,но тя не е истинската.Но пък е стъпало по което трябва да минеш за да се изкачиш до нея...Поздравления за стиха!
  • Ти красавице си само на 24 години,
    а знаеш ли , че истинската любов
    може да дойде и на 40 и на повече
    години, имай търпение докато срещнеш
    истинският, желая ти обич от сърце.
  • Усмихни се, има още за какво да се живее!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...