19 сент. 2006 г., 13:32

Ще ми помогнеш ли ...

1.8K 1 16
- Тогава страдах,
помниш ли?
Когато падах
в тъмна пропаст
и тъжен вятър
ме подмяташе –
листо,
асфалт,
алея,
есен
и слънцето
студено...
Тогава ми помогна,
помниш ли?
А после плакахме
и пиехме
от виното...
Единствени,
неетикирани,-
самотни и пияни
в кал,
но...
заедно!
Във нашата отчаяна
невинност,
обречена
на бавно
вливане
във някаква
бездънна
поетичност...
В онази есен ми помогна...
Помниш ли?
И ето, че се срещаме...
- Красива си...
- Аз съм...самотна,Ханк.
Самотна съм.
И празните минути...
Животът ми е
скъсан мост...
От теб отново искам...
помощ...
- Днес тъмен вятър
ме подмята,
и в есен
търся...
някого.
И няма път...
дори към гроба...
Днес аз
нуждая се от...
помощ...

Вървим
във парк.
Наоколо
листа,
асфалт,
алеи,
есени...
И спомени
за рани
вече
позараснали...
Вървим,
вървим
все в есен,
но сме...
заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Много силно ме развълнува, Хенри! Прегръщам те!
  • ето ти рамото ми, Ханк - облегни се!
  • Поздравления, Хенри! Най-ценното у теб е, че имаш стил - а не всеки има! (Под стил разбирам не само начина на изразяване, но и погледа към света, изобщо индивидуалността.) Браво!
  • Благодаря на всички!!!Божидар,разбира се,че приемам коментара ти като добро отношение, за което ти благодаря.Благодаря и за предложения от теб финал, но засега ще го оставя така.Единствено,да, може и да личи,че харесвам Буковски, но както и самият ти казваш, това са доста различни неща.Или аз поне не усещам някаква прилика.В крайна сметка някои хора приличат на други хора, а те са приличали на други.Благодаря ти още веднъж!Хенри
  • Поздравления!Много хубав стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...