Ще ми помогнеш ли ...
помниш ли?
Когато падах
в тъмна пропаст
и тъжен вятър
ме подмяташе –
листо,
асфалт,
алея,
есен
и слънцето
студено...
Тогава ми помогна,
помниш ли?
А после плакахме
и пиехме
от виното...
Единствени,
неетикирани,-
самотни и пияни
в кал,
но...
заедно!
Във нашата отчаяна
невинност,
обречена
на бавно
вливане
във някаква
бездънна
поетичност...
В онази есен ми помогна...
Помниш ли?
И ето, че се срещаме...
- Красива си...
- Аз съм...самотна,Ханк.
Самотна съм.
И празните минути...
Животът ми е
скъсан мост...
От теб отново искам...
помощ...
- Днес тъмен вятър
ме подмята,
и в есен
търся...
някого.
И няма път...
дори към гроба...
Днес аз
нуждая се от...
помощ...
Вървим
във парк.
Наоколо
листа,
асфалт,
алеи,
есени...
И спомени
за рани
вече
позараснали...
Вървим,
вървим
все в есен,
но сме...
заедно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
