19.09.2006 г., 13:32

Ще ми помогнеш ли ...

1.8K 1 16
- Тогава страдах,
помниш ли?
Когато падах
в тъмна пропаст
и тъжен вятър
ме подмяташе –
листо,
асфалт,
алея,
есен
и слънцето
студено...
Тогава ми помогна,
помниш ли?
А после плакахме
и пиехме
от виното...
Единствени,
неетикирани,-
самотни и пияни
в кал,
но...
заедно!
Във нашата отчаяна
невинност,
обречена
на бавно
вливане
във някаква
бездънна
поетичност...
В онази есен ми помогна...
Помниш ли?
И ето, че се срещаме...
- Красива си...
- Аз съм...самотна,Ханк.
Самотна съм.
И празните минути...
Животът ми е
скъсан мост...
От теб отново искам...
помощ...
- Днес тъмен вятър
ме подмята,
и в есен
търся...
някого.
И няма път...
дори към гроба...
Днес аз
нуждая се от...
помощ...

Вървим
във парк.
Наоколо
листа,
асфалт,
алеи,
есени...
И спомени
за рани
вече
позараснали...
Вървим,
вървим
все в есен,
но сме...
заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих! Много силно ме развълнува, Хенри! Прегръщам те!
  • ето ти рамото ми, Ханк - облегни се!
  • Поздравления, Хенри! Най-ценното у теб е, че имаш стил - а не всеки има! (Под стил разбирам не само начина на изразяване, но и погледа към света, изобщо индивидуалността.) Браво!
  • Благодаря на всички!!!Божидар,разбира се,че приемам коментара ти като добро отношение, за което ти благодаря.Благодаря и за предложения от теб финал, но засега ще го оставя така.Единствено,да, може и да личи,че харесвам Буковски, но както и самият ти казваш, това са доста различни неща.Или аз поне не усещам някаква прилика.В крайна сметка някои хора приличат на други хора, а те са приличали на други.Благодаря ти още веднъж!Хенри
  • Поздравления!Много хубав стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...