ЩЕ МИ ПРОСТИШ ЛИ
Ще ми простиш ли някой ден, задето
те пуснах да си идеш тихо с вятъра,
а след теб остана нямо даже ехото
и щастливото ми днес превърна се в
"Някога"?
Ще ми простиш ли за това, че често пъти
се проклинах след опити да те забравя?
Усмихвах се, а сърцето, окъпано във сълзи,
за теб болеше, като стара рана.
Ще ми простиш ли? Зов съм аз, безвремие,
а душата ми е миг, изгубен в болка.
Не вярвам, че лекувало е времето.
Все още те обичам! Още колко...
те пуснах да си идеш тихо с вятъра,
а след теб остана нямо даже ехото
и щастливото ми днес превърна се в
"Някога"?
Ще ми простиш ли за това, че често пъти
се проклинах след опити да те забравя?
Усмихвах се, а сърцето, окъпано във сълзи,
за теб болеше, като стара рана.
Ще ми простиш ли? Зов съм аз, безвремие,
а душата ми е миг, изгубен в болка.
Не вярвам, че лекувало е времето.
Все още те обичам! Още колко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
можеби щети простят :P
