24 abr 2007, 6:16

ЩЕ МИ ПРОСТИШ ЛИ

  Poesía
1.2K 0 12
Ще ми простиш ли някой ден, задето
те пуснах да си идеш тихо с вятъра,
а след теб остана нямо даже ехото
и щастливото ми днес превърна се в
                          "Някога"?

Ще ми простиш ли за това, че често пъти
се проклинах след опити да те забравя?
Усмихвах се, а сърцето, окъпано във сълзи,
за теб болеше, като стара рана.

Ще ми простиш ли? Зов съм аз, безвремие,
а душата ми е миг, изгубен в болка.
Не вярвам, че лекувало е времето.
Все още те обичам! Още колко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубав и тажен стих. можеби щети простят :P
  • Моите аплодисменти,Сиянче!
    Прекрасен стих!
  • Прекрасно стихотворение е изваяла душата ти, Сияна! Докосват думите ти с неподправена искреност, с болезнена истинност! Красиво си пресъздала емоцията! Поздрави!
  • До болка познато,поздрав за хубавия стих.Времето според мен не лекува.
  • Благодаря ви приятели!
    Пепи,послушах те!Така наистина ми допада!
    Ива,надявам се!
    Усмихнат ден на всички

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...