Ще минат дни, ще се търкулнат нощи,
без нежен допир, толкова потребен,
животът ни – останал шепа още,
ще си тече безсмислено без тебе.
Ще се сменят размитите сезони,
дъждът ще хлипа – крив и зъл, и хилав,
опашката си всеки час ще гони,
ще се усмихвам някому насила.
И ще заспивам все към три, и смела,
ще си допивам бавничко татула...
Додето дойде ли последната неделя,
като сълза в стиха си се потуля...