Ще можеш ли?
Стой до мен,
ще можеш ли?
Казват не било е лесно!
Но лесно е и още как!
Знаеш ли, така е лесно,
че дори проклетата съдба,
останала е тя сама.
Надсмива се,
орисницата подла.
А ние откриваме се само с поглед.
Посоката и пътят са едни.
И пак ни казват, не било е лесно!
Разстоянието е нищо.
Там някъде в дълбоко,
в тъмнината, вижда се искра.
Проблясък на мечтание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиян Петков Все права защищены
