Стой до мен,
ще можеш ли?
Казват не било е лесно!
Но лесно е и още как!
Знаеш ли, така е лесно,
че дори проклетата съдба,
останала е тя сама.
Надсмива се,
орисницата подла.
А ние откриваме се само с поглед.
Посоката и пътят са едни.
И пак ни казват, не било е лесно!
Разстоянието е нищо.
Там някъде в дълбоко,
в тъмнината, вижда се искра.
Проблясък на мечтание...
© Юлиян Петков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
