Не съм влюбена в теб,
а в спомена, който ми остави.
Дорисувах го - идеален си за мен -
поправих това, което не ми се нрави.
Направих те идеален, но измислен,
за мен не си това, което си.
И болката ми вече е безсмислена -
защо да страдам за несъществуващия ти?!
Такъв, перфектен и изваян,
ще запазя спомена за теб
и сигурно ще съжалявам,
ако те видя някой ден.
Няма да си този, който помня,
няма да си нежен, мил, учтив...
И нека не те виждам, да запазя
спомена измислен, но красив.
© Таня Момчева Все права защищены
Браво!