ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало.
От ръцете ми, в рани от ровене в груби стени,
чак до самия безкрай е мрежа отдавна стъкмена-
от мисли неплодни и копнежи неразлистени.
Защо ли разплакана съм, но не и уморена?
Поривът е награда и в едно с нея наказание.
Замислена, загадъчна и дори неразгадана
оставам сама със себе си, мое разстояние, ...