27.08.2015 г., 18:22 ч.
Ще остана вярна
604
0
0
ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало.
От ръцете ми, в рани от ровене в груби стени,
чак до самия безкрай е мрежа отдавна стъкмена-
от мисли неплодни и копнежи неразлистени.
Защо ли разплакана съм, но не и уморена?
Поривът е награда и в едно с нея наказание.
Замислена, загадъчна и дори неразгадана
оставам сама със себе си, мое разстояние, ...
Обичам разстоянието, което ме дели от теб
и времето стремглаво или безумно спряло.
Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб
и нека думите да донесат новото начало.
От ръцете ми, в рани от ровене в груби стени,
чак до самия безкрай е мрежа отдавна стъкмена-
от мисли неплодни и копнежи неразлистени.
Защо ли разплакана съм, но не и уморена?
Поривът е награда и в едно с нея наказание.
Замислена, загадъчна и дори неразгадана
оставам сама със себе си, мое разстояние, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Весела Найденова Всички права запазени
Предложения
-
-
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
-
Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
-
Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
