ЩЕ ОСТАНА ВЯРНА

Обичам разстоянието, което ме дели от теб

и времето стремглаво или безумно спряло.

Разказвай ми за всичко, недей да спираш Феб

и нека думите да донесат новото начало.

От ръцете ми, в рани от ровене в груби стени,

чак до самия безкрай е мрежа отдавна стъкмена-

от мисли неплодни и копнежи неразлистени.

Защо ли разплакана съм, но не и уморена?

Поривът е награда и в едно с нея наказание.

Замислена, загадъчна и дори неразгадана

оставам сама със себе си, мое разстояние,

но на тебе само, не на друг, вярна ще остана.