14 июл. 2016 г., 17:56

Ще остане споменът

515 0 3

                                          Ще остане само споменът

                          

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Пътят свързвал е селата.

                                           Те сега замлъкнали стоят.

                     

                                           В порутените къщи няма врява,

                                           няма вече детска глъч,

                                           тях совата ги обитава,

                                           смеят се духове със злъч.

                         

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Останала му е сега следата,

                                           сега пътечката е път.

                             

                                            Клони дърветата протягат

                                            да се хванат и сплетат.

                                            Постепенно обръча затягат.

                                            Те пътечката ще заличат.

                               

                                             Няма да има пътечка в гората,

                                             няма да има път.

                                             Ще буренясат селата.

                                             Ще остане само споменът. 

                               

                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...